Бавният напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да осигурят правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г.
Фактът, че по много от препоръките в доклада от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, заявяват ЕК.
От Брюксел описват конкретно и скандала „Яневагейт“, като изразяват разочарование от реакцията на Висшия съдебен съвет и призовават да се предприемат всички стъпки да се гарантира, че разследването е прозрачно и безпристрастно.
ЕК отбелязва също, че степента на политическата подкрепа за нов подход е поставена под въпрос с отхвърлянето в парламента на предложението на правителството за нов Закон с борба с корупцията. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето му подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи, отбелязва ЕК.
По повод премените в Конституцията от ЕК казват, че макар в измененията да има някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст, приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на ВСС, който управлява българската съдебна система.
Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в стратегията за реформа на съдебната система, да се превърне в законодателство, се посочва още в текста.Похвалите
В доклада се посочва обаче и в кои области е отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните 12 месеца и къде са необходими допълнителни стъпки.
Цитиран е зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, според когото през изминалата година България е предприела някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред.
„Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати“, посочва той.
„Настоящата година трябва да бъде годината, през която българите ще усетят действителен напредък. Постигането на действителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, остава най-сериозното предизвикателство пред България и затова трябва да е първостепенен приоритет“, коментира още Тимерманс.








