Всяка година на 1 март българите се закичваме с мартеници за здраве и в очакване на настъпването на пролетта. Обредът по закичването на сукани бели и червени конци датира от векове. Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила. Хората вярвали, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили.
Според поверието трябва да свалим мартеничката си тогава, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем, пише iNews.bg.
Една от легендите за мартеницата разказва, че след като Аспарух и неговите българи пристигнали по днешните наши земи, сестрата на хана му пратила като дар билка от родината. Вързала я с бял конец за крака на птица. По време на дългия полет птицата се наранила, а кръвта обагрила конеца. Все пак тя донесла дара на българския владетел. А той, след като взел билката, си вързал бяло-червения конец за здраве и сполука.
Баба Марта в народните поверия
Променливият месец март, в който зимата си отива и идва пролетта, се свързва неизменно с митологичния образ на Баба Марта. Легендата разказва, че Марта живяла със своите братя – Голям и Малък Сечко, далеч в планината. Когато тя се усмихвала, стопляла простора с благата си усмивка, слънцето блесвало златно, весело прелитали птички.
Млада жена подкарала овце и кози в планината именно в ден, в който Марта била радостна. Свекърът на младата невеста я убеждавал да не изкарва стадото на паша, защото е рано. Тя обаче му отвърнала, че Марта е жена, не е силна като братята си и нищо няма да стори.
Ядосала се Марта, дочувайки тези думи и облаци надвиснали над планината, ветрове забрулили и захванала люта зима. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си в планината. А според преданието хората се окичват със суканите бели и червени конци, за да е радостна Баба Марта.
Според народното поверие денят, който произволно си избереш през месец март ще е много показателен за цялата ти година. Ако е топъл и слънчев – така ще ти върви на радост и сполуки до следващата година. Не дай боже да си избереш студен и мрачен ден!
Легендата за Аспарух
Една от най-известните легенди за произхода на мартеницата я свързват с началото на българската държава и основателят й Хан Аспарух. Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук.
След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на върховния бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух – Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат.
Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве.
Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
