Тази нощ е свята. Казват, че каквото си пожелаеш искренно, то се сбъдва.
На 24 декември се чества един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починали предци. Според Библията на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария.
Вечерта на 24 декември е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко „Мали Божич“ и „Крачун“.
Какво се слага на трапезата?
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с брашно, пресято през три сита, и „мълчана вода“. Според традицията „мълчаната вода“ се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни.
Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Срещу злите духове и за късмет
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.
Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.
Коледна елха вместо бъдник
Тази нощ е свята. Казват, че каквото си пожелаеш искренно, то се сбъдва. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Днешната коледна елха замества Бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24-и срещу 25-и декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.
